През 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация.
Св. Кирил (827-869) и св. Методий (815-885) са византийски мисионери от Солун. През 862 г. те са изпратени от византийския император Михаил III в Моравия по молба на княз Ростислав, за да проповядват християнството на славянски език. За целта те създават глаголицата – първата славянска азбука.
Глаголицата се състои от 38 букви, всяка със собствено име и числова стойност. Буквите имат уникален дизайн, базиран на геометрични форми като кръг, триъгълник и кръст. За разлика от кирилицата, която е по-опростена и базирана на гръцката азбука, глаголицата е напълно оригинална създадена писмена система.
Глаголицата играе ключова роля в разпространението на християнството сред славянските народи. Тя позволява превода на богослужебни книги на славянски език, което прави християнското учение по-достъпно. Използвана е в различни славянски страни, включително България, Хърватия, Чехия и Моравия, допринасяйки за развитието на славянската писменост и култура.
С глаголицата са направени първите преводи на богослужебни книги на старобългарски език, включително части от Библията. Това поставя основите на старобългарската литература и влияе върху развитието на други славянски литератури. Глаголическите текстове са важни източници за изучаване на ранната славянска история и култура.
Дизайнът на глаголическите букви има дълбока символика, свързана с християнската философия и богословие. Например, първата буква „аз“ (А) наподобява кръст, символизирайки началото на всичко в Христос. Глаголицата е използвана за записване на важни литургични текстове, подчертавайки нейната свещена роля в славянското християнство.
Съществуват различни теории за произхода на формата на буквите, включително вдъхновение от византийски курсив и източни писмени системи.
Най-старите запазени глаголически паметници включват Киевските листове (X век) и Зографското евангелие (края на X – началото на XI век).
В някои части на Хърватия, особено в Истрия, глаголицата е използвана до XX век в литургични текстове.
Глаголицата остава важен символ на славянската културна идентичност и наследство. Тя е обект на научни изследвания и се изучава в университетите като част от славистиката и палеографията. Съвременни художници и дизайнери често използват глаголически мотиви в своите творби, преосмисляйки древната азбука в модерен контекст.
